Епилептичните енцефалопатии се дефинират като фамакорезистентни епилепсии, при които пристъпите и/или ЕЕГ разрядите увреждат невро-психичното развитие и когнитивните функции. Eнцефалопатиите на развитието протичат със забавено нервно-психично развитие или интелектуален дефицит, обусловен от непрогресираща мозъчна увреда, съчетано или не с епилепсия като при тях неврокогнитивният и поведенчески дефицит остава, независимо от контролирането на епилепсията Нова концепция за енцефалопатите на развитието и за епилептичните енцефалопатии е, че епилепсията и забавеното развитие са две състояния с обща етиология (структурни или генетични причини), при което агресивното антиепилептично лечение е необходимо. Епипептичните енцефалопатии се дефинират като процес на неврологична увреда, причинен от епилептичната активност с вариабилен потенциал за лечение. Епилептичната активност въздейства на неврогенезата, синаптогенезата нормалната организация на невроналните мрежи, тригерира невровъзпаление, с възможни патофизиологични механизми за невронална увреда. Според възрастта на изява епилептичните енцефалопатии са: ранни инфантилни (синдром н а O tahara, с индром с епилептични инфантилни спазми или синдром на West, мигриращи фокални пристъпи, синдром на Dravet) и късни (синдром на Lennox-Gastaut, епилептични енцефалопатии с острие – бавна вълна активация в сън, синдром на Landau Kleffner, атипична бенигнена фокална епилепсия в детството, хемиконвулсия- хeмиплегия синдром, епилептичен синдром свързан с фебрилни инфекции; С начало в различна възраст са епилептични синдроми с прогресивни неврологични увреди, синдром на Rasmussen, прогресивна миоклонична епилепсия, Фебрилно-инфекциозно свързани епилептични синдроми. При тях непрекъснатата епилептична активност или честите епилептични пристъпи обуславят когнитивен регрес. Неврокогнитивните и поведенчески отклонения могат да се подобрят при контрол на епилептичните пристъпи редукция на интерикталната епилептична активност. Своевременното диагностициране на епилептичните енцефалопатии при познание на основните им клинични характеристики, особено на синдрома на Lennox-Gastaut и на Dravet и ранното им лечение подобрява тяхната прогноза. Терапевтичнитe подходи за лечението на епилептичните енцефалопатии са с монотерапия и последваща рационална политерапия включително с нови антигърчови лекарства (АГЛ). Представя се информация за диагностицирането, клиничната характеристика и съвременно лечение на синдрома на Lennox-Gastaut и на Dravet.