В Центъра по археометрия с лаборатория по консервация и реставрация (ЦАЛКР) с недеструктивни методи бяха изследвани пет картини с подписи на Антон Митов, Борис Митов, Ярослав Вешин от колекцията на Красимир Дачев – рентгено-флуоресцентен анализ, допълнен от Раманова спектроскопия. Картините бяха предварително разгледани под микроскоп, UV, ИЧ източник, спектрофотометър и цветови анализатор в Института за етнология фолклористика с Етнографски музей на Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН) за установяване на автентичност по договор между института и собственика. Резултатите свидетелстват за използване на оловни, цинкови и земни пигменти (охри, сиена) с две изключения – цинковите бои липсват при Вешин, а в женския портрет, приписван на Борис Митов, няма оловни. В червения цвят на шала на изобразената жена, предполагаемо изпълнен ализарин (C14H8O4), се открива живак, а Рамановият спектрометър разпознава наличие на цинобър (HgS). Наблюдавани са грубо надживописване с тъмна боя и допълнително лаково покритие. Възможно е подписът да е поставен по-късно, но от химичните анализи не е получено ясно потвърждение. Картината на Антон Митов по-скоро е автентична, но вероятно са извършени недокументирани консервационни намеси, тъй като подложката е била сменена с фазер (след 1976?) и положен фирнис над старото лаково покритие. Библиография: Динова-Русева, В. (2004). Кръгозорът на Ярослав Вешин. – В: ЕК. Културен двумесечник. Държавна агенция за българите в чужбина, No 4, 2–8. Иванова, В. (2003). Мюсюлмански образи и сцени в творчеството на А. Митов (1862–1930). – В: Български фолклор: списание за фолклористични, етноложки и антроположки изследвания, XXIX, No 2–3, 171–182. Карлуковска, С. (1992). Борис Митов и академизмът в българското изкуство. – В: Проблеми на изкуството, 1992, No 3–4, 47–53. Blockx, J. (1881). Peinture a l’huile: matériaux, définition des couleurs fixes et conseils pratiques, suivis d’une notice sur l’ambre dissous; compendium l’usage des artistes peintres. Gand.

An interdisciplinary approach is applied to study a set of 50 archeological ceramic sherds dated to a broad period, from the Early Bronze Age to the Late Medieval in Bulgaria. The sherds originate from a single archeological site in the northwest part of the country, situated near the village of Tаrnyane, Vidin District, and can be characterized both as local and import production. Using laboratory magnetic susceptibility measurements, as well as X-ray fluorescence, the elemental composition and maximum firing temperatures of the specimens are characterized. The results obtained are taken into account to draw conclusions about the clay used as well as the high-temperature technology applied for the production of the ceramic vessels referred to different periods and purposes (mainly kitchenware and tableware). This allows for shedding light on the technological skills of the societies that produced the studied specimens, especially for the earlier ages.

This paper presents the initial stages for preparation of a digital catalog (library), including analytical information gathered by using portable Raman spectroscopy instrument for the study of medieval parchment manuscripts from the repository of the Bulgarian National Library” Saints Cyril and Methodius”.

ЦАЛКР беше изследвана икона с портативен рентгенофлуоресцентен спектрометър, микро-рентгенофлуоресцентен спектрометър, инфрачервен спектрометър, раманов спектрометър на Bruker. Беше установено, че златото в позлатата е с чистота от 19 до 21 К. Вероятно е подложен микстион /кехлибар, мастикс др./, както и цинобър, миниум или оловен жълт хромат. Предполагаме, че грундът е гипс или креда в комбинация пигмент – оловна бяла, възможно и цинкова, а лаковото покритие – растително масло с дамара. Черният пигмент вероятно е въглен, синият – индиго, червеният – цинобър и миниум с оловна бяла или жълт оловен хромат, реалгар. Зеленият пигмент се основава на медта, а заради арсена и титана подходящи възможности са медният арсенит или оливин, както и титанова жълта. В телесния цвят са измерени най-много олово и арсен, има и хром, което предполага оловна бяла, но и жълт оловен хромат, и орпимент. Библиография: Abdel-Ghani, M. (2015). Dating a Coptic Icon of Anonymus Painter by Spectroscopic Study of Pigment palette. – Mediterranean Archaeology and Archaeometry, Vol. 15, No 1, 23-37. Coccato, Alessia, Moens, Luc, Vandenabeele, Peter. (2017). On the Stability of Mediaeval Inorganic Pigments: a Literature Review of the Effect of Climate, Material Selection, Biological Activity, Analysis and Conservation Treatments. – Heritage Science, volume 5, 12. Konstantas, Alexander, Karapanagiotis, Ioannis, Boyatzis, Stamatis C. (2021). Identification of Colourants and Varnishes in a 14th Century Decorated Wood-Carved Door of the Dionysiou Monastery in Mount Athos. – Coatings 2021, 11, 1087, 1-12. Mafredas, Thomas. (2017). The Colour Palette in the Byzantine Icons. (LAB COURSE A4). Kalamata. Достъпно на: https://www.academia.edu/31740791/ (достъп: 01.06.22). Medhat, Abdallah, Ali, Mona, Abdel-Ghani, Mona. (2015). Analytical Investigation on a Coptic Wooden Icon from the 18th Century Using SEM-EDX Microscopy and FTIR Spectroscopy. – Mediterranean Archaeology and Archaeometry, 15, 1, 151-161. Mekaj, Eglantina, Civici, Nikolla. (2019). Investigation of the Pigments Used in two 16th Century Icons Attributed to Onufri: Non-destructive Analysis by a Portable XRF Spectrometer. – Buletini i shkencave natyrore (University of Tirana) 28, 218-231. Prati, Silvia, Volpi, Francesca, Fontana, Raffaella, Galletti, Paola, Giorgini, Loris, Mazzeo, Rocco, Mazzocchetti, Laura, Samorì, Chiara, Sciutto, Giorgia, Tagliavini, Emilio. (2018). Sustainability in Art Conservation: A Novel Bio-based Organogel for the Cleaning of Water Sensitive Works of Art. – Pure and Applied Chemistry, 90(2), 239-251. Sandu, Irina, de Sa, Helena, Pereira, Manuel. (2011). Ancient ‘Gilded’ Art Objects from European Cultural Heritage: A Review on Different Scales of Characterization.– Surface and Interface Analysis. Tauson, Vladimir R, Goettlinger, Joerg, Sapoznikov, Anatoly N., Mangold, Stefan, Lustenberg, Esfir E. (2012). Sulphur Speciation in Lazurite-type Minerals (Na,Ca) 8Al 6Si 6O 24 2 and TheirAnnealing Products: A Comparative XPS and XAS Study. – European Journal of Mineralogy, 24/1, 133-152.