Ранното диагностициране на Вибрационната болест от локално вибровъздействие (ВБ ЛВВ) е от съществено значение за превенцията на трофичните нарушения в ръцете, за подобряване на прогнозата и качеството на живот на болните и съхраняване на трудовия им капацитет.За това допринасят редица съвременни методи на изследване като дистална доплерова сонография (ДДС), лазерна доплерова флоуметрия (ЛДФ) и видеокапилярокопия (ВКС). Чрез тях профпатолозите и невровегетолозите получават ценна информация за състоянието на глобалното кожно кръвообращение, на терморегулаторните и на нутриционните кожни микросъдове.Получените резултати позволяват да се интерпретира адекватно тежестта и степента на периферносъдовите и микроциркулаторните нарушения при професионално експонираните на локални вибрации пациенти.

В етиологията на контактния алергичен дерматит ролята на металите като сенсибилизиращи агенти е добре известна. Някои от тях, като никел, хром, кобалт и техните соли са с доказани свойства на контактни алергени. За други метали обаче, какъвто е литият, както и за съдържащи литий продукти, съобщения за алергични кожни реакции от контактен тип почти липсват. А описани случаи на предизвикан от професионална експозиция на литий-съдържащи изделия контактен дерматит не открихме. Ето защо считаме, че представеният от нас клиничен случай допълва и обогатява представата за етиологията на заболяването.

През последните години делът на уврежданията предизвикани от експозицията на токсични фактори от работната среда, макар и различен за отделните отрасли на производство, е немалък. В някои сфери на металургията и химическата индустрия рискът от увреждане при работа с токсични вещества се задържа на едно относително постоянно равнище, в други нараства, а има и такива производства при които е налице тенденция към намаляване. Токсичните ефекти се дължат както на вече известни, така и на внедряването на редица нови за металургията и химическата промишленост материали. Независимо от това, експозицията на тежки метали продължава да бъде една от водещите причини за увреждане на работещите в редица производства. Целта на настоящото проучване е да се проследи честотата и да се направи експертна оценка на клиничната изява, тежестта и степента на увреждане здравето на професионално експонирани на метали пациенти за период от пет години.

Влагалището е богата и разнообразна на микроорганизми среда. Срещат се както анаеробни, така и факултативноанаеробни бактериални видове. Вагиналните инфекции (ВИ) са най-честата причина за посещения в специализирани акушеро-гинекологични амбулатории. Данни за характеристиките и разпространението на инфекциозните вагинити и вагинози в нашата страна са представени в проучвания на Кантарджиев Т., Шопова Е. и Дерменджиев Т. Игнорират се определени форми на ВИ, както и ролята на някои рядко срещани във влагалището бактериални патогени, чието присъствие може да се окаже фатално за бременната и новороденото. Целта е да се проучи честотата на нетипични за влагалищeто бактериални видове, изолирани от влагалищен секрет на пациентки в акушеро-гинекологични амбулатории. Проучени са общо 4 687 влагалищни секрета (ВС). Възрастовият диапазон на изследваните пациенти е 18-85 години. Използват се клинични, микробиологични, епидемиологични и статистически методи на изследване. Рядко срещани бактериални изолати от ВС при пациенти на специализирани амбулатории в извънболничната медицинска помощ (ИБМП) сa: S. pyogenes (GAS), Streptococcus pneumoniae и Pseudomonas aeruginosa. Нивата на превалиране на изброените микроорганизми в нашето проучване са съответно: 0.31%, 0.05% и 0.08%. Общият относителен дял на тези бактериални патогени като чиста култура е – 0.44%. Някои нетипични и относително рядко срещани във влагалището микроорганизми може да причинят опасни за здравето на жената, бременната и новороденото инфекции. Културелното изследване на влагалищен секрет трябва да е задължителен етап от цялостното поведение при жени с оплаквания от страна на долния генитален тракт. Това ще позволи своевременно и адекватно лечение след извършване на антибиотичен мониторинг.

Експозицията на фактори от работната среда може да отключи астма при 5-15% от страдащите от заболяването пациенти. Като се има предвид, че съобщаваната в медицинската литература популационна честота на бронхиалната астма варира в диапазона от 5 до 10%, може да се приеме, че 0,2–0,5% от лицата в трудоспособна възраст стават астматици или заболяването се влошава от свързани с професията им фактори. Представяме пациент на 40 години с остро възникнал бронхообструктивен синдром и рецидивиращ ангионевротичен оток, развили се на фона на тиореотоксикоза и професионална експозиция от синтетични полимери. Въздействието на вещества от работната среда би могло да отключи астмата и да причини влошаването на ангиоедема. Описанието на подобни клинични случаи подчертава нарастващото значение на синтетичните полимери и пластмаси като рисков фактор за отключване и влошаване на алергичните заболявания. Комбинацията между алергия и съпътстващо заболяване при един и същ пациент изисква както индивидуален, така и мултидисциплинарен подход.

Background: Schnyder corneal dystrophy (SCD) is a rare autosomal dominant disorder characterized by bilateral corneal opacification due to abnormal cholesterol and phospholipid deposition. Mutations in the UBIAD1 gene, identified as causative in 2007, underline the condition, although its exact pathogenesis remains unclear. Case Presentation: A 55-year-old female presented with persistent photophobia, blepharospasm, and corneal discomfort. She also reported joint pain related to rheumatoid arthritis (RA), managed with Ro-Actemra (tocilizumab). The ophthalmological evaluation revealed bilateral corneal stromal deposits resembling snowflakes, with visual acuities of 0.8 (right eye) and 0.7 (left eye). Multimodal imaging confirmed stromal hyperreflective deposits. Based on the clinical findings, SCD was diagnosed, although no genetic testing was performed. Symptomatic management with artificial tears was initiated. Discussion: This case illustrates the diagnostic challenges of SCD, particularly in the absence of corneal crystals, a hallmark feature that is not universally present. Advanced imaging techniques aided diagnosis, and the coexistence of SCD and RA highlights the need for multidisciplinary care. Treatment options remain limited, although emerging therapies targeting oxidative stress and lipid metabolism show promise. Conclusions: This case highlights the importance of integrating ophthalmological and systemic care in SCD management and underscores the need for further research to expand diagnostic and therapeutic strategies for this rare disorder.