Настоящото изследване е насочено към останки от възможна преработена зърнена храна от бронзовата епоха, намерени в археоботанически проби от селищните могили Химитлията и Гълъбово и от обекта от късната бронзова епоха Кайменска чука, които не са изследвани досега със СЕМ. СЕМ анализът на повърхността и вътрешната им структура позволи да бъдат идентифицирани и документирани само част от съставките, или поне онези, които са оцелели при готвенето/преработката и овъгляването. Почти всички фрагменти съдържат запазени зърнени перикарп и/или алейронови слоеве, което позволява да се заключи, че това са продукти от зърно – вероятно ястия от фино или грубо смляни зърнени култури. В повечето от тях са идентифицирани напречни клетки на пшеница (Triticum sp.).
31 December 2025 in Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa
Предмет на статията е комплекс от артефакти от селищна могила от късния енеолит, разположена в местността Скритата могила край с. Порой, община Поморие. Сред, около и под относително добре запазените части от овъглени дървени греди са намерени различни сечива и части от сечива от камък, кремък, кост и рог, фрагменти от керамични съдове, костени идоли и наниз от костени мъниста. Може да се предполага, че става дума за жилищна постройка с обособена зона за производство на костени сечива. Материалите, особено керамичните съдове, са изключително интересни, тъй като някои от тях се вписват добре в характеристиките на началото на културата Коджадермен–Гумелница–Караново VI, а други могат да се свържат с различни културни влияния. Макар проучването да е все още в начален етап, представянето на резултатите е важно, защото допълва познанията ни за обществото, обитавало южната част на Западното Черноморие през V хил. пр. Хр., и дава основание да се предположи, че регионът е претърпял собствено развитие в края на средния и началото на късния енеолит – преход, който понастоящем не е добре известен и изяснен.
1 July 2026 in Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa
Археоботаничният материал от селищната могила Химитлията, разположена край съвременното село Сокол, разкрива различни етапи на обработка на зърното – от първоначалното почистване и съхранение до последващата преработка в хранителни продукти като хляб, каша и др. Настоящото изследване обаче е насочено специално към останките от плява и слама, които произхождат от съоръжения за съхранение, датирани към ранната бронзова епоха (РБЕ I–РБЕ II). Наличието на тези растителни останки е важно свидетелство за разбирането както на земеделските практики, така и на стратегиите за съхранение на обекта. Освен това анализът на фрагменти от мазилка, съдържащи фина плява, слама и зърна – предимно от двузърнест лимец (Triticum dicoccum), еднозърнест лимец (Triticum monococcum) и ечемик (Hordeum vulgare) – подчертава разнообразните начини, по които растителните ресурси са използвани извън прехранителната им роля. Взети заедно, тези данни хвърлят нова светлина върху сложността на използването на растенията, производството на храна и управлението на ресурсите от общностите от ранната бронзова епоха в региона.