Iliyana Gerasimova

Iliyana Gerasimova

Auto-generated profile, based on publicly available information

Iliyana Gerasimova

"Никола Пушкаров" Институт по почвознание агротехнологии и защита на растенията ул. Шосе Банкя

Research Focus & Metrics

Academic Career Length

2Years (2025-Present)

(Calculated once Scilit publication data is synced: current year − year of first publication + 1)

Representative Publications

View All Publications
29 April 2025 in Bulgarian Journal of Crop Science
Verified
Journal Article
Open access
PDF file
ЗПЗдравка Пегкова
Здравка Пегкова
МНМиладин Назарков
Миладин Назарков
IGIliyana Gerasimova
Iliyana Gerasimova
MNMartin Nenov
Martin Nenov
През 2022-2023 г. е изведен полски опит с пшеница на Излужена Смолница в опитна база на ИПАЗР „Н. Пушкаров”, гр. Божурище, Софийско. Целта на експеримента е изпитване ефективността на 7 вида течни органични и минерални торове, представляващи в основата си екстракти от компост (растителна биомаса) с добавка на различни органични и минерални вещества. Опитът е в 3 повторения с размер на парцелите 25 m2 и 8 варианта, както следва:1. „Сила”, 2. „Сила плюс”, 3. „Сила макс”, 4. „Пептон 1”, 5. „Пептон 3”, 6. „3 Трипъл”, 7. „Гурий” и 8. „Контрола“. Тестваните листни торове – Сила, Сила +, Сила макс, Пептон, Пептон 3, 3трипъл и Гурий оказват положително въздействие върху развитието на пшеницата още след първото листно подхранване, осъществено на 24. 04. 2023г. Установено е, че всички варианти, подхранени с различните листни торове попадат в една хомогенна група по показателя височина на растенията. Това означава, че статистически значими и доказани са разликите само между контролата и вариантите, подхранени с листните торове. Разликите в добивите от вариантите с различните листни торове са близки по между си и варират в границите от 265,52 до 308,36 kg/da. Тестваните листни торове могат да допълнят успешно палитрата от подобни торове, предлагани на нашия пазар. Като български торове те биха могли да се използват с предимство, защото влияят положително по време на вегетационния период на растенията и повишават добивите от пшеницата. Същевременно с производството им, основаващо се на компостирането на органични торове и растителни остатъци от животновъдството и растениевъдството се решават и някои екологични проблеми със съхраняването на оборския тор и други органични отпадъци у нас.

29 April 2025 in Bulgarian Journal of Crop Science
Verified
Journal Article
Open access
PDF file
ЗПЗдравка Петкова
Здравка Петкова
IGIliyana Gerasimova
Iliyana Gerasimova
МНМиладин Назарков
Миладин Назарков
В полски опит с царевица на Излужена смолница в опитна база на ИПАЗР „Н. Пушкаров”, гр. Божурище, Софийско, изведен с цел изпитване действието на 3 вида течни комплексни торове е установено положителното им влияние върху развитието на царевицата. Торовете са получени чрез екстракция на компост от растителна биомаса с добавка на различни минерални вещества. Размерът на парцелите е 25м2 в 3 повторения и 4 варианта, както следва:1. „Сила плюс”, 2. „Сила макс”, 3. „Матей” и 4. „Контрола“. Тестваните листни торове – сила +, сила макс, и матей повлияват положително развитието на царевицата едва след второто и най-вече след третото листно подхранване, осъществено на 24.07.2023г. Това се доказва от измерените височини на растенията, които показват, че всички варианти попадат в една хомогенна група и различията между отделните варианти не са доказани статистически. Третото подхранване с тестваните листни торове (08.08.2023) осезаемо допринася за получаването на по-високи добиви от царевицата в тези варианти при прибирането на опита (12.10.2023г.). Статистически доказано е действието на течните торове чрез получените добиви от царевицата. Установено е, че всички варианти, подхранени с различните листни торове попадат в 2 различни хомогенни групи - В и С. Това означава, че статистически значими и доказани са разликите в добивите между контролата и вариантите, подхранени с листните торове. Разликите в добивите от вариантите с листните торове сила плюс и сила макс са близки по между си, варират в границите от 5336 до 5337,4 kg/ha и попадат в хомогенна група В. Най-благоприятно въздействие оказва листен тор матей, при който след трикратното му прилагане е получен най-висок добив от царевицата - 6054,13 kg/ha.