Синдромът на полиневропатия, органомегалия, eндокринопатия, М-протеин и кожни промени (POEMS) е рядък паранеопластичен синдром, обвързан с плазмоклетъчна дискразия.Характеризира се с няколко клинични симптома с различна честотата на разпространение, от които водещ и първи е субакутната болезнена сензомоторна полиневропатия. Диагнозата се поставя на база критериите на Dispenzieri от 2017 год. Диференциалната диагноза включва хронична демиелинизираща полиневропатия, амилоидоза, моноклонална гамапатия с неясно значение, хронични хепатити, Human immunodeficiency virus и други паранеопластични синдроми. Лечението е комплексно и изисква тясна колаборация между невролог, хематолог и интернист.
Увод: Лимбичният енцефалит (LE) е антитяло-асоцииран автоимунен енцефалит, с преимуществено засягане на зони на лимбична система. Диагнозата е сложна и се основава на опреде лени диагностични критерии.Представяме клиничен случай на 60 год. мъж, хоспитализиран в клиниката с епилептичен статус, с предхождаща анамнеза за прекарана SARS-Cov 19 инфекция. Представяме клиниката, образните и лабораторни изследвания на базата на които се прие диагноза LE. Болният бе лекуван с имуномодулатори (кортикостероиди /КС/ и плазмафереза), с антиепилептични и симптоматични средства. Проследен за над 1,5 год.Заключение: LE е комплексна диагноза, за което следва да се мисли при болни с подостро начало на психична, когнитивна и епилептична симптоматика, без данни за инфекциозен причинител. Лечението е имуномодулиращо, като включва обичайно КС и интравенозни имуноглобулини /IVIG/ или плазмафереза, а при нужда се включват и средства от втора линия (основно Rituximab и Cyclophosphamide). Добрият изход зависи от правилната диагноза и адекватното и навременно, в някои случаи труднодостъпно лечение.
Еозинофилната грануломатоза с полиангиит (EGPA), известна в миналото като синдром на Churg-Strauss (CSS), е системно заболяване, характеризиращо се с астма, белодробни инфилтрати, хипереозинофилия и системен васкулит. Васкулитната невропатия при EGPA обикновено се проявява с клиничната картина на множествена мононевропатия, а по-рядко като полирадикулопатия. Засягането на централната нервна система е по-рядко в сравнение с периферната нервна система. Представяме 49-годишен пациент, при който диагнозата EGPA е поставена въз основа на наличието на астма, носни полипи, хроничен пансинуит, положителни антинеутрофилни цитоплазмени антитела и клинични симптоми от засягане едновременно на централната и периферна нервна система. Ранното идентифициране и лечение на пациентите е изключително важно с оглед успеха от своевременното започване на имуносупресивна терапия.
Имунните чекпойнт-инхибитори (ICI) значително подобряват преживяемостта при множество злокачествени заболявания, но крият риск от тежки имуномедиирани странични ефекти. Неврологичните усложнения са сравнително редки, но се отличават с висок риск от инвалидизация и значителна смъртност.Цел: Да представим два клинични случая на пациенти, развили тежък имуномедииран миозит след лечение с ICI и да обобщим актуалните препоръки за диагностика и лечение.Методи: Анализирани са два клинични случая на пациенти, лекувани с ниволумаб/ипилимумаб или пембролизумаб, развили имуномедииран миозит, засягащ преимуществено булбарната и дихателна мускулатура. Диагностичният подход включва клинична оценка, лабо-раторни показатели, електромиография, образни изследвания и кардиологичен скрининг. Проведен е обзор на съвременната литература относно диагностиката и лечението на неврологичните имуномедиирани усложнения.Резултати: При двамата пациенти се развива тежък имуномедииран миозит с булбарна и дихателна слабост, значително повишени мускулни ензими и електромиографски данни за миогенна увреда. Двата случая завършват летално въпреки своевременното провеждане на имуносупресивно лечение.Заключение: ICI-асоциираният миозит е рядко, но потенциално животозастрашаващо усложнение, което изисква ранно разпознаване, своевременно преустановяване на имунотерапията, правилно имуносупресивно лечение и мултидисциплинарен подход с участие на невролози, онколози и кардиолози. Активният скрининг за съпътстващ миокардит е от съществено значение за подобряване на прогнозата.
Синдромът на полиневропатия (ПНП), органомегалия, ендокринопатия, М-протеин и кожни промени (POEMS) е рядък паранеопластичен синдром, свързан с плазмоклетъчна дискразия. Представяме клиничен случай на POEMS със специфична подостра болезнена ПНП, загуба на тегло, диария, кожни промени, отоци, JAK2 негативна полицитемия и М-протеин. Заключение: Всеки случай на специфична подостра болезнена сензомоторна ПНП, особено при наличие на характерни костни и кожни промени, изисква изследване за POEMS.
Ревматоидният артрит (РА) се асоциира с множество централни и периферни неврологични усложнения. Той може да се обвърже със засилена каротидна атеросклероза, кардиоемболизъм и с церебрален васкулит. Представяме клиничен случай на 56-год. мъж с остър исхемичен инсулт (ИМИ), при налична стеноза на каротиди и последващо прогресиращо мултиорганно засягане (консумативен синдром, рецидивиращ плеврален излив, нефрит, сърдечно засягане, полиневропатия, анемия и изразен ставен синдром). Широката клинична картина ни даде основание да разширим диференциалната диагноза в насока системно заболяване. Пациентът бе с висок ревматоиден фактор и високи възпалителни маркери и се диагностицира с РА. РА вероятно играе роля на допълнителен рисков фактор за развитие на ИМИ в този случай.Заключение: Освен класическите съдови рискови фактори за ИМИ, в някои специфични случаи, с по-широка клинична картина, е уместно търсенето на системно заболяване, включително РА. Патогенетично РА води до засилване риска от ИМИ. В тези случаи, наред с антитромботичната терапия е уместно включването на специфична имуномодулираща терапия срещу РА.